* * *

Лозан войвода и дружината му

Лозан мами си думаше:
- Мър мамо, мила мамо,
Бог да те убие, мър мамо,
дето си мене родила -
бял камък да си родила,
дето си мене кърмила -
бял камък да си кърмила!
Че ти си се хвалила, мър мамо,
че имаш синка Лозана,
че ходил Лозан, Лозане,
в Едирна града голяма,
всред Едирне на безистена,
че обрал Лозан, Лозане,
Едирненския безистен,
че е взимал пари безбройни!
Че ми се люто разсърди,
че посъбра Лозан, Лозане,
че посъбра до седемдесет дружина,
дор седемдесет и седем;
че ми ги Лозан поведе,
че ги в Едирне заведе,
в Едирне града голяма,
всред Едирне на безистена.
Седемдесет юнака се мъчеха
демир капия да отворят -
не можле да я отворят.
Лозан момчета думаше:
- Момчета, моя сбирщина,
я се настрана махнете!
Те се настрана махнаха,
Лозан си назад поодстъпа,
че си с перничен топуз хвърли,
демир капия удари.
Не си капия изкърти,
най я изместил, измести,
малко я Лозан измести,
колкото по един да влизат.
Влизали, що са влизали,
дор седемдесет и седем души.
Че ми ги Лозан поведе,
че ги на момджийски дюкян заведе,
запали свещи седемдесет и седем,
на всичките даде по една,
и на нему една остана.
Вземали всякой, кой колко мой да носи,
вземали и са влюнчели,
тръгнали да си излизат.
Бре тези Едирналии,
демир капия наместили!
Всичките, холан, викнали,
викнали, та заплакали:
- Олеле, кардаш Лозане,
защо ни тука доведе -
сутра ще ни изколят
като овце на канара!
Лозан момчета думаше:
- Момчета, моя сбирщина,
мълчете, та не плачете,
дорде съм ази при вази!
Че се из безистен разгледа,
че ми си Лозан подскочи
на безистена на кубето,
на кубето на пенджарата;
с крака си пенджара разбил,
че ми отгоре излезе,
че ми разви поясите,
че си дружина вадеше,
и по един Лозан, и по двама.
Всичките Лозан извади,
пък ми ги Лозан причете -
пак седемдесет и седем,
всичките тварни влюнчени!
Че ми ги Лозан поведе
през Едирне града голяма,
бре тези Едирнелии,
че те са се сьоз бирлии -
те са сокаци обвързали!
Като са ги видели
седемдесет и седем дружина,
всичките пак викнали,
викнали, та заплакали:
- Олеле, кардаш Лозане,
защо ни тука доведе -
сутра щат ни изколят
като овце на канара!
Лозан момчета думаше:
- Не бойте се, вий, момчета,
доде съм ази при вази!
Че извади сабя френгия,
отвън ги Едирне изведе;
пак ми ги Лозан причете -
пак седемдесет и седем,
всичките тварни влюнчени!
Лозан момчета думаше:
- Момчета, моя сбирщина,
кой отдето е дошъл,
пак там да си иде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020