* * *

Лозан войвода и дружината му

Похвали се Стоянова,
Стоянова стара майка,
че хранила син юнака.
Де я дочу син Стояна,
той на майка отговаря:
- Мълчи, мале, онемяла!
И ти ли се със син хвалиш!
Да се хвали Лозанова,
Лозанова стара майка,
че хранила Лозан юнак.
Събра, набра Лозан юнак
двеста-триста отбор момци.
Ка ги събра, оръжи ги
с тънки пушки лазарини.
Поведе ги Лозан юнак,
заведе ги в Дряно поле.
Че изварди пазаванти,
наведе ги Лозан юнак
в дренополски безистени.
Че забрави ключовете,
ключовете, нафтарите.
Затвори са безистена.
Петли пеят, савнува се,
Лозан юнак у безистен.
Провикна се юнак Лозан:
- Ой ви вазе, отбор момци,
развивайте поясите,
да ги вържем един за друг -
жда ви вада безистена!
Че се качи на калето,
на калето, на кубето,
че си вади отбор момци.
Петли пеят, савнува се,
Лозан юнак на кубето,
момци вади по двамина,
по двамина и по трима.
Дорде зора да огрее,
той извади отбор момци -
изведе ги от Одрина.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020