* * *

Лозан войвода и дружината му

Мари дей!
Хранила майка, гледала
едного сина Лозанча,
хранила, отхранила го,
гледала, отгледала го.
Мъчно го майка отхрани -
зиме по люцки станове,
лете по чужди стърнища.
Лозанчо дума майка си:
- Милничка моя, мамо льо,
ще ида, мале, ще ида
на Илин-Пилин планина,
на хайдушкото сборище,
ще се юнашки провикам -
който се юнак наеме,
и той при мене да дойде!
Посъбрал беше Лозанчо
юнаци дор седемдесет,
левенти дор осемдесет.
Лозанчо дума юнаци:
- Юнаци дор седемдесет,
бре хайде, холан, да идем
Едирне града голяма,
във закритата чаршия,
там да си обир направим.
Станали и са тръгнали,
и във Едирне отишли
до закритата чаршия.
Като в чаршия влизоха,
портите бяха отворени;
като в чаршия влязоха,
първия дюкян разбиха.
Дюкяна, кажат, тюфекчийски,
тюфекчийски, бучекчийски -
купища чифте пищови,
купища остри ножове.
Лозан се, холан, провикна:
- Юнаци, мои другари,
вземайте, холан, мъкнете
на кого каквото трябва.
Оттам са навън излезли
и втори дюкян разбили.
Дюкяна, казват, терзийски,
терзийски и абаджийски -
купища бели тумаци,
купища пъстри джепкеня.
Пак се Лозанчо провикна:
- Другари, моя дружина,
вземайте и облачайте,
на кого каквот прилича.
Оттам са, холан, излезли,
третия дюкян разбили.
Дюкяна, казват, сарафски,
сарафски, сарабашийски -
купища бели меджия,
купища бели грошове, (2)
купища жълти алтъни.
Пак им Лозанчо извика:
- вземайте, холан, пълнете,
кой колко може да носи.
Оттам са, холан, излезли,
излезли и се върнали.
Като до порти стигнали,
портите били затворени.
Лозан се чуди и мая,
как ще през порти да мине.
Най-после Лозан намисли,
да си коланя разпашат, (2)
мердювян да си направят...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020