* * *

Лозан войвода и дружината му

Мор, Стоянова майчица,
тя се със Стоян хвалеше,
че има синка хайдутин,
хайдутин, още войвода.
Стоян мама си думаше:
- Мор, не са хвали, мамо бе,
че имаш синка войвода.
Нека са хвали, мамо бе,
Лозановата майчица,
че има синка хайдутин,
хайдутин, най-баш войвода.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога ни Лозан посъбра,
посъбра Лозан, поведе,
а че ни, мамо, заведе
във един турски безистен?
Лозан, момчета думаше:
"Момчета, млади юнаци,
вземайте свещи лоени,
вземайте сини кибрити,
на вяра и на версия,
кога се назад връщаме,
тогава ще ги плащаме!"
От там ни, мамо, заведе
у други турски безистен.
Лозан ни, мамо, думаше:
"Вземайте остри ножици,
вземайте сукно мораво,
на вяра и на вересия,
кога се назад връщаме,
тогава ще ги плащаме!"
От там ни, мамо, поведе,
че ни в джамия заведе.
Кога в джамия влязохме,
турци си, мамо, тръгваха
и си порти затваряха
с девет ключа железни.
Лозан момчета думаше:
"Вземайте сини кибрити,
палете свещи лоени,
вадете остри ножици,
режете сукно мораво,
да си сабите увием,
на слъба да ги изплетем,
вдигайте тежки камъни,
хазната да се разкрие,
разкрие, да я оберем,
на кубе да се покачим
и от кубето да слезем!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.10.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020