* * *

Хайдушки грях

Майка си Стоян питаше:
- Синко Стояне, Стояне,
да не си нещо греховен,
та девет годин как лежиш,
та девет постилки кръвясаха,
девет завивки гноясаха,
Стоян на майка си продума:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога бее гладни години,
ние се, мамо, събрахме,
до седемдесет другаре,
все отбор млади юнаци,
и като, мамо, тръгнахме,
ние се люто заклехме,
че къде, какво срещнем,
да му не простим.
Най-напред мамо, срещнахме,
сестра ми Тодорка,
с нейно първо венчило,
мъжко си дете носеше.
Ние си мислехме -
ако сестра ми заколем,
зета ще вдовец остане;
ако зета заколем,
па сестра ми домица ще стане...
Най-после, мамо, решихме,
детето да им заколем,
мъжко си дете заклахме.
Тогава тръгнахме в гора,
нова кошара пълна с агънца и ярета.
Ние кошарата запалихме,
като кошарата гореше,
агнетата момо, блееха,
яренца врещаха,
па си тогава тръгвахме,
и болярска сватба срещнахме,
всички сватбаре изклахме
само младоженеца и булката
живи оставихме.
За два ги бука вързахме,
с ръце да се не пофащат
па отидохме къде, ходихме,
па се назад върнахме.
Там дек беше младоженка и булката
големи лози израсли
и върховете си заплели.
Всичките миром минаха
аз си лозите посекох
черни ма, кървави залеха
и я се люто разболех.
Тогава макя му рекла:
- Девет години си лежал,
Девет си постелки кръвясал,
девет завивки гноясал,
още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021