* * *

Хайдушки грях

Тръгнала й Рада, Радо льо,
у мамини си на гости,
у братови си повратки.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
навлезли в гора зелена,
сред гора поле широко,
сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си починат
и малко хляб да поядат.
От гора хайдути излезли,
Радина братец хайдутин,
той си дружина водеше.
Като си Рада съгледа,
с уста й свири: "Върни се!",
с ръка й маха: "Скрий се!
Рада братя си не разбра.
Радин си батю думаше:
- Радо льо, мила батюва,
я си дай, Радо, детето,
да го вуйчо му помилва,
дето й на вуйчо кръстено
с хубаво име Иванчо.
Рада си дете подаде,
не го вуйчо му помилва,
най го на сабя нашиши.
Викнала Рада да плаче:
- Ти какво чудо направи?
Радино батю думаше:
- Радо льо, мила батюва,
ти ли не знаеш, Радо льо,
ние се, Радо, събрахме
до седемдесет юнака,
верна са клетва заклехме
през Великата неделя,
на Великия четвъртък,
когото стигнем и срещнем,
главата да му отрежем,
сабите да си накървим,
със кръвта да се причестим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021