* * *

Хайдушки грях

Разболял се, мамо, млад Стоян,
че лежал мамо, че болял,
цели ми девет години.
Девет дюшека изгниха
и девет пъстри възглавници.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Да не си, синко, греховит?
Тогаз се Стоян обади:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато беше сушата и кишата,
когато овци измряха
и ний всички пастири,
всички се, мамо, събрахме
на Великия четвъртък,
на голямата могила -
дор осемдесет юнаци,
на високата могила
и се твърде чудихме
какъв занаят да хванем.
Едните искат тухлари,
другите искат хайдути,
и тогаз, мамо, решихме
хайдути, мамо, да станем,
и се люто заклехме
когото за пръв път ний срещнем,
главата да му отрежем.
Три пъти жребий теглехме,
жребия на мене се падна,
и всички, мамо, трънахме,
по пътя, мамо, срещнахме,
кака ми, мамо, и свако ми,
мъжка си рожба носеха.
Ако свако ми заколим,
кака ми вдовица осатва.
Най-после, мамо, решихме,
детето да си заколим
и тогаз казах на кака:
- Я ми дай мъжката рожба,
аз да я, сестро, помилвам,
че на гурбет си отивам.
Кака ми дете подаде,
ази си ножа извадих,
че му главата отрязох
и си сабли накървихме.
От там си, мамо, тръгнахме,
на пътя, мамо, срещнахме
една сватба болярска,
булката, мамо, и зетя
всички, мамо, дариха,
дариха и ги почерпиха,
само мен, мамо, не дариха,
и азе се, мамо, ядосах.
Че взех булката и зетя
и ги в гората заведох,
че ги за два бука завързах,
със очи да се споглеждат,
със ръце да не се стигнат.
И от там, мамо, тръгнахме,
ходихме седем години,
като се, мамо, върнахме,
аз край букове поминах,
до буковете израснали
две лози, мамо, винови,
върховете си са сплели,
бело си грозде спуснали.
Посегнах грозде да скъсам,
лози се предигнаха,
не можах грозде да скъсам.
Тогаз ножа извадих
и си лозите отрязах,
от лози кръв течеше.
Люта ме треска затресе,
от тогаз, мамо, досега.
Дордето Стоян издума,
той от душа се раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021