* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Синко Стояне, Стояне
става девет години
как болен лежиш.
Не е та мама питала
що лежиш, от какво болееш.
Стоян на мама думаше:
- Майко ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
без да те дума излъжа.
Знаеш ли, майко, помниш ли
когато беше сушата,
след нея, майко, кишата,
ние се, майко, събрахме
все отбор млади юнаци
и ми се верно заклехме
на Великия четвъртък
де кого срещнем да колим.
като всички излязохме
вървяхме, майко, вървяхме
зета и сестрата срещнахме
със мъжко дете на ръце.
Всички се чудом чудихме
ако заколим сестрата
дете сираче ще остане,
ако заколим зета си,
сестра вдовица ще остане,
най-после, майко, решихме
детето да й заколим.
Аз ми се, майко, пресегнах
и си детенце вземах
и му главата отрясах.
Сестра ми жално погледна
и нищо не ми продума.
От там си, майко, тръгнахме,
вървяхме, майко, вървяхме,
извървяхме поле широко,
влязохме в село голямо
сред село хоро играе.
всички сватбари дарени,
сватбари мои другари,
за мене дари не стигат
Азе се, майко, ядосах
булка и младоженек хванах
и ги в гората отведох.
В два ги бука завързах
в два ми бука близнака
с очи да се поглеждат
с ръце да се не стигат
от там си, мамо, тръгнахме,
девет години ходихме,
ходихме пакост правихме
и се назад завърнахме
През същото място минахме
и където младите завързах
голяма лоза израсла
все бяло грозде родила.
Азе се, майко, пресегнах
грозденце да си откъсна
лоза се назад подръпна.
Азе се, майко, ядосах,
остро си ножче извадих
и си лозата нарязах,
от лоза кърве потече.
Бяла ме й глава заболя
люта ме й треска отресе.
Майка на Стоян думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш
още девет да лежиш
за твойте тежки грехове.
Една си сестра да имаш
и ти детенцето да й заколиш.
И Стоян се й от душа отдели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021