* * *

Хайдушки грях

Ми станале син и майка,
ми станале рано, рано,
рано, рано ув неделя,
да ходят на лета църква.
Ми отишли на църквата -
църква нашли затворена,
затворена, заключена;
поповете онемеле,
гяковете ослепеле.
Що му веле стара майка:
- Кажи, синко, кажи, чедо,
що грехове имаш, синко,
зашчо се църква затвори?
- Дилми, майко, ме опитваш,
азка, майко, кье ти кажа -
ние бехме харамии,
харамии триста души,
заптисахме пътищата,
пътищата, друмищата;
що липсваше, не вървеше!
Поминаха два младоженци,
си носеха мъжко дете,
и фатихме, и вързахме,
и пущихме планината -
да соберат сухи дърва,
да запалят силен огън...
Направиха до два ръжна,
го заклаха мъжко дете,
накачиха, го пекоха,
го секоха за лазина,
му дадохме да го ядат...
Го изядоха мъжко дете...
И фатихме, и вързахме,
и вързахме за две дърва.
Заминахме три години,
се върнахме, и видохме -
невестата се сторила,
се сторила жълта дуня;
момчето - петровско ябълко.
Кой късна от жълтата дуня -
на местото, майко, пукна;
кой късна от петровското ябълко -
дома, майко, си дойде...
Затова е църква затворена,
затворена, майко, заключена!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021