* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години.
Тогаз го мама попита:
- Стояне, мама, Стояне,
девет години как лежиш
не съм те, мама, питала
от какво ти е болката.
Тогаз ми Стоян продума:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
сухите гладни години.
Ние бяхме майка овчари,
че ни оовцете измряха.
Ние се, мамо, събрах ме
до седемдесет юнака
хайдутлък, майко, да правим -
мене войвода избраха.
Решихме, майко, който
срещнем най-напред
главата му да отрежем.
Сред поле, мамо, срещнахме
кака и батя, двамата
мъжка си рожба носеха,
носеха и я милваха.
Пък ние се чудом чудехме,
кого да си заколим
ако си заколим бате ми,
кака вдовица ще остане,
ако заколим кака ми
дето сираче ще остане.
Най-подир, майко, решихме
детето да си заколим.
Аз си дете улових
и си ножчето извадих,
че му главата отрязах.
Накладохме, майко, огньове,
дете на огън сложихме
на шишове го набихме.
Ние си детето изядохме,
накарах ме майка му
песен на нас да пее,
баща му с кавал да свири.
Стояновата майчица,
тя на Стоян думаше:
- Стана ми девет години,
девет години да лежиш
и още девет да лежиш
за твойте пусти грехове,
тогава, мама, да умреш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021