* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се млад Стоян
та лежа Стоян, та боля
цели ми девет години.
Мама на Стоян думаше:
- Какво си се, майка, разболял,
не съм те, майка, питала
защо лежиш, майка, що болиш,
какви ти са греховете?
Стоян мами си думаше:
- Майко ле, стара майко,
като ме питаш, да кажа.
кога се, майко, събрахме
все отбор млади юнаци
и си клетва заклехме,
когото на път да срещнем,
главата ще му отрежем,
с кръвта му да се конкаме
и хайдутлук, майко, ще вържем.
И си тръгнахме все отбор юнаци,
млади хайдути,
хванахме гора зелена,
стигнахме поле пищно
и си на пътя срещнахме
моята сестра Ирина,
с мъжка рожба в ръце.
Като ги срещнахме
двамата ни поздравиха
и ние се, майко, погледнахме
с моята дружина.
Какво да правим -
кака ли да убием или бате?
Най-подир решихме -
ако кака убием,
дете сирак ще остане;
ако бате убием,
кака вдовица ще остане.
Най-подир, майко, решихме
мъжка рожба да заколим.
И си детето вземахме,
и му главата отрязахме,
и с кръвта се конкахме,
и в огънят го хвърлихме.
Кака накарахме да пее,
а бате да свири на кавала
и се детето печеше.
И мене ми глава заболя,
и ме треска захвана.
Мама на Стоян думаше:
- Ти лежа девет години,
още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021