* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода,
та лежал девет години,
майка Стояна думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
майка ти не те е питала
от какво ти е болестта,
да не си нещо греховен,
или пък нещо грях сторил.
Стоян си майци думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
кога бе, мамо, сушата,
па след сушата кишата,
кога бяха гладни години,
никъде нищо нямаше,
за зло се, мамо, събрахме
до двадесет юнака,
люта се клетва заклехме -
де кого стигнем и срещнем,
главата да му отрежем,
клетвата да си изпълним.
Тръгнахме, какво вървяхме,
настигнахме гора зелена,
сред гора, мамо, срещнахме
сестра ми, мамо, Елена,
и зета, мамо, Тодора,
със мъжко дете на ръце.
Ние си, мамо, мислихме
какво ли, мамо, да сторим,
най-после, мамо, решихме,
сестрата, мамо, хванахме
и зетя, мамо, Тодора,
у два бука вързахме
у два бука близнаци
и си детето заклахме
до тях го, мамо, сложихме
и нататък тръгнахме.
В Букурещ града стигнахме,
седяхме девет години,
спечелих девет стотини,
като се назад върнахме,
покрай бука минахме,
там си бе, мамо, израстло,
една ми тънка лозница,
ние се, мамо, хванахме
да си лоза пречупим,
грозде да си наберем,
лоза се високо издигна,
остро си ножче извадих,
та си лозата пресякох,
черни ме кърви пръснаха,
тогаз ме глава заболя,
по-люта треска разтресе.
Майка Стояну думаше:
- Синко Стояне, Стояне,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
заради тези млади грехове,
дето си, синко, сторил!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021