Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
та лежал Стоян, та болял
цели ми девет години.
На десетата година
мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станало девет години,
как лежиш, синко, болееш,
не съм те, синко, питала
от какво лежиш и болиш!
Стоян майка си думаше:
- Мале ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа...
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато бяхме овчари
и когато беше сушата,
подир сушата - и кишата,
и ни овцете измряха,
едно по две ги сбирахме
и ги на кръстчец правехме.
И аз, кат'седнах на кръстчец,
извадих медни кавали,
засвирих жално и милно,
кавал ми свири-говори:
- Събирайте се, другари,
другари верни, сговорни!
Че са събрахме, майно льо,
голяма клетва дадохме:
кой кого напред посрещне,
жив няма да го остави...
Че са пръснахме, майно льо,
из тази гора зелена.
Като ходим из гора,
кака и свако срещнахме -
кака си носи детенце,
мъжка си рожба Стоянчо -
на мойто име кръстено.
Аз си детето поисках,
кака си дете не даде,
и аз си грабнах детето,
като го горе издигнах,
и го на сабя забучих.
Моите верни другари,
те си дърва сбираха
да си огъня запалим
и си детето опечем.
Като го, мамо, опекохме,
с кръвта му се причестихме,
с месото се омърсихме.
Оттам си, мамо, тръгнахме,
голяма сватба срещнахме,
ний си сватбата спряхме -
всичките вино черпиха,
всичките дарба дариха.
На мене вино не стигна
и дарба да дарят,
и мен ма, мамо, догневя,
че си сватбата стигнахме,
всичките сватбари заклахме.
Остана, мамо, булката,
булката и младоженеца,
и тях ги, мамо, обесих,
на едно дърво високо -
с очи да се поглеждат,
с ръце да не се стигат.
Оттам си, мамо, тръгнахме,
ходихме девет години
и се назад върнахме,
от също място минахме -
булката и младоженеца
хубава лозя станало
и хубаво грозде вързало.
Посегнах да си откъсна -
лоза са горе издигна,
и аз ма, мамо, догневя,
че си лозята отсякох -
от лозя кърви протече.
Оттогаз лежа и боля...
Мама Стояну думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години лежа,
и още девет да лежиш!

 


Михалич, Провадийско (Електронно списание Литературен свят <http://geom-bg.com/?p=5538> 15.01.2021).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021