* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
та лежал Стоян, та болял
цели ми девет години.
Нито го майка попита,
нито Стоянчо казва.
На деветтяхто години
мама Стоянчо попита:
- Що лежиш, синко, що болиш?
Казвай, синко, грехове!
Стоян на мама думаше:
- Мър мамо, мър мила мамо,
какви грехове да казвам -
мойте са много грехове.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
га бяхме малки глупави,
когато татко почина,
ний бяхме, мамо, шест деца,
ние се, майко, пръснахме
кой към гора, кой към вода.
Я хванах, майко, из гора,
из гора със хайдутите,
девет години ходихме.
Във една света неделя
камбани бият в черкови,
а пък ний, майко, ручахме
и по пътя налягахме
като овчарски кучета.
Една се сватба зададе,
голяма сватба богата,
със много коля кумове,
кумове, майко, сватове.
Като на, майко, видяха,
сватбари са повърнаха.
Войводата хми разреши
сватбата да си продължи.
Сватбари до нас дойдоха,
всички ни дарба дариха,
всички ни слуга слугаха,
до мене дарба не стигна,
не дарба, мамо, не вино.
А я си нищо не реках,
щото са хора пътници,
и си сватбата продължи.
Другари ми подиграя:
- Холан, Стояне, Стояне,
дълга ли ти е кърпата,
благо ли беше виното?
Мене ме, майко, наяди,
я си сватбари настигнах,
кат се наляво развъртях
със мойта сабя вренгия,
всички сватбари изколих,
булката и зетя останаха.
И я ги, мамо, заберах,
та че ги, мамо, заведах
във едно дере дълбоко,
там дито слънце не грее,
там дето петел не пее,
там дето куче не лае.
А че ги, майко, аз вързах
със два хайдушки синджира
за два ми бука, два брата,
със очи да се поглядат,
със ръце да се не стигат.
И ги там, майко, оставих,
и па из гора тръгнахме.
Ходихме девет години,
кога се назад върнахме,
на това място минахме.
Дето, майко, зетя вързан бя,
там е, майко, изникнала
черна асма с черно грозде,
цвят цветила, род родила
черно грозде карагевкер;
дето, майко, булката бя,
там е, майко, изникнало
бяла асма с бяло грозде,
цвят цветила, род родила
бяло грозде кадън пармак.
Всичко, майко, откъснаха,
откъснаха и хапнаха,
а я, майко, га посегнах,
асми се в небе вдигнаха,
не можах грозде да хапна.
Мен па ма, майко, наяди,
я си асмите отсякох,
два ги огъня накладох.
Горяха, майко, и тляха,
пак се пламъци събраха.
Мама на Стоян думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
тва не са чужди, Стояне,
ами са брат ти с буля ти.
Майка сватбари изпрати,
един се назад не върна.
Девет си годин лежало
и още девет да лежищ,
кръстом на пара да седнеш,
парата да ти й широка;
със игла да се подпираш,
иглата да ти й висока;
мравката коня да яздиш,
да не мож да го узаптиш!
Както го майка кълнеше,
Стоян се от душа раздели.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021