* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян,
че лежа Стоян, че боля
цели ми девет години,
девет пъстри възгланци.
Стояновата майчица
тя на Стоянка думаше:
- Стояне, синко Стояне,
станоло й девет години,
как лежиш, синко, как болеш -
какви грехове имаш,
аз да ти стана споведник,
грехове да си разкажеш?!...
Стоян мама си думаше:
- Мане мо, стара мане мо,
знаеш ли, мамо, помниш ли
сушавата, мамо, година
подир сушата и кишата,
кога ми овце измряха?!
Аз не си овце одирах,
ами ги на кладня натрупвах,
една ми овца остана,
и аз й главата отрязох,
и си кладнята докладох...
Че се на кладня покачих,
че се изясно провикнах:
- Събирайте се, дружина,
кой ще да стане хайдутин,
тука при мене да дойде,
аз ще им бъда войвода!
Че се събраха, набраха
дор седемдесет юнака.
Тогаз ми, мамо, седнахме
и голям си каул сторихме -
когото на път срещнеме,
главата ще му отрежем,
с кръвта му да се конкаме
и саби да си накървим...
На пътя, мамо, срещнахме
кака и свако двамата
с тяхното малко детенце.
Чудих се, мамо, маех се -
кака ако заколя,
свако ми вдовец ще остане;
свако ако заколя,
кака вдовица ще остане...
Най-сетне, мамо, решавам
мъжко им дете отнимам,
че му главата отрязох,
с кръвта му се, мамо, конкахме
и саби си накървихме;
буен си огън стъкнахме,
детенце на шиш печахме
и лала песен пееше:
- Стояне, братче Стояне,
девет години да лежиш!
И тогаз, мамо, тръгнахме,
на пътя сватба срещнахме,
за булка, мамо, отождат...
Сватове бъклица дадоха,
всички, мамо, почерпаха,
за мене, мамо, не остана.
Като си сватба замина,
моите, мамо, другари,
и те ми дума продумват:
- Стояне, чеплак войводо,
сладко ми беше виното
от кумовата бъклица?!
Мене ме гневно догневя,
че си сватбата завардих,
кога се назад връщаха,
и си булката водеха -
всичката сватба посякох,
булката и зетя оставих,
а че ги, мамо, завързах
на два бора зелени,
със очи да се гледат,
със ръце да се не стигат!...
Ходихме, мамо, ходихме,
никаква мяра нямахме
никаква кярба и печалба;
че се назад върнахме,
край борове минахме -
на булка, мамо, червен дрян,
на ерген бяла лозица...
Че аз си, мамо, посегнах
от лоза грозде да откъсна -
лоза се горе издигна;
със крак си дряна поритнах,
червени дренки да паднат -
крака ми, мамо, изсъхна...
Кога се в къщи завърнах,
тогаз се болен разболях...
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, сине Стояне,
девет години си лежал,
девет постелки изгноил
и девет пъстри възгланци,
и още девет да лежиш,
тогаз при Бога да идеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021