* * *

Хайдушки грях

Разболя ми се млад Богдан,
та й лежал Богдан, та й болел,
цели ми девет години,
девет постелки изгноил
и девет нови покривки.
Никой си Богдан не пита,
що лежи Богдан, що боли.
На десетата година,
Богдановата майчица,
тя си Богдана попитала:
- Що лежиш, синко, що болиш,
кажи си, синко, греховете,
белким ти господ прости.
Богдан на мама думаше:
- Мамо ма, мамо мила мо,
като ме питаш, да кажа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли,
сушата, мамо, кишата,
сушата, гладна година,
кога ни овце измряха,
и ни кучета избесняха?
Че ние се, мамо, събрахме,
от девет къшли другари,
на ден, на Велики четвъртък,
че ние си каул сторихме, -
когото срещнем на пътя,
жив няма да го оставим,
главата ще му отрежем,
с кръвта му ще се запоим,
с месото ще се захраним.
И ние, мамо, тръгнахме,
минахме поле широко,
наехме гора зелена,
сред гора, мамо, срещнахме
голяма сватба болярска,
че си сатбата поспряхме.
Всички ги дарба дариха,
до мен дарба не стигна;
всичките, мамо, черпиха,
до мене вино не стигна.
Богдановите другари,
те на Богдан думаха:
- Да ти са честити дарове
и да ти й сладко виното
че аз се, мамо, разсърдих
че си сабята извадих
всички сватбари изколих,
само булката и зетя оставих.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021