Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Мама Стоян думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
нито умираш, мама,
нито оздравяваш.
Не съм те, мама, питала
питала и разпитвала,
да не си нещо греховен.
Стоян мама си думаше:
- Като ме питаш, ще кажа,
греховен, мамо, че много.
Да идеш да ми повикаш
два попа, два изповедника,
на тях грехове да кажа.
Мама Стоян думаше:
- Я казвай, мама, я казвай,
пред мене се изповядай.
Стоян майка си думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
когато беше сушата,
насред сушата кишата,
насред кишата гладното.
Ний бяхме, мамо, дружина,
дружина до деветима,
и една сестра Петранка,
пък ти ни рече, майно ле:
"Кой къде ще вървете,
не мога да ви нахраня,
камо ли да ви отхраня!"
Аз бях, мамо, най-малък,
по път с пепел играх,
в път хайдути минаха
и на мен, мамо, казаха:
- Хайде, Стоянчо с нас
ние ще те сложим главатар
и на парите хазнатар.
Ази си със тях отидох.
Сложиха ми вяра и клетва
че когото срещнем или стигнем
главата му отрежем,
сабите да си накървавим.
Вървяхме, мамо, вървяхме,
срещнахме сестра Петранка,
Петранка и зетя Стояна,
мъжко си дете носеха,
то беше на мен кръстено.
Като ги видях отдалеч,
с ръка метнах - да се отбият,
с глава им кимнах - да вървят.
Че си детето поисках,
поисках да го помилвам
и му главата отрязах.
Вървяхме що вървяхме,
срещнахме сватба голяма,
булка от конче си слезе
на всички ръце целуна
пешкир на всеки подари.
Ази бях, мамо, най-малък
най-напред, мамо, аз вървях
на мен ръка не целуна
на мен пешкир не даде.
Че ми се е дружина присмяла.
- Стояне, млада войводо,
що те байрактар турихме,
да те булка не сайдисва.
Ази се, мамо, разсърдих
дружина назад повърнах
цяла си сватба изклахме
остана само булката
булката с младоженека,
минахме и погледнахме,
бяха порасли две лози
и върховете си сплели,
а помежду им кладенец.
И аз се, мамо, наядох
а после се с вода напих,
люта ме глава заболя
върла ме треска затресе.
Мама Стоян думаше:
- Стояне, мило, мамино,
девет години как лежиш,
и още девет да лежиш,
кокали да ти изгният,
месата да ти окапят
душата да ти не излиза.

 


Жълтеш, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021