* * *

Хайдушки грях

Мама Ивано думаше:
- Иване, сине, Иване,
стана ми девет години
откакто болен залежа,
девет постели ми скъса
и девет нови възглавки.
Ни съм те, мама, питала
от какво ти е болестта.
Иван на мама думаше:
- Мамо ле, мила мамо ле,
като ме питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
онези гладни години,
когато беше сушата,
а след сушата, кишата.
Ний си се, мамо, събрахме
на Велики четвъртък
дор седем луди, та млади
и си се, мамо, заклехме,
когото стигнем и срещнем
ножове да накървавим,
решихме, мамо, тръгнахме.
Кога от село излезнахме
на гости, мамо, идеше
мойта сестра Еленка
с мъжко дете на ръце
и със зетя ни Никола.
Чудих се, мамо, маях се,
ако Никола убием -
сестра вдовица оставим,
ако Еленка убием -
дете сираче остава,
тогава взехме детето,
седем му ножа забихме,
та си клетвата изпълнихме.
От това лежа, болея.
Мама Ивано думаше:
- Иване, сине, Иване,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021