* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се млад Стоян, млада войвода,
мама на Стоян думаше:
- Кажи си, синко, грехове,
да не си нещо греховен.
Стоян на мама думаше:
- Греховен е, мамо, млад Стоян,
кога бяхме луди, та млади,
хранени коне яздехме,
дълги пътища ходехме,
стари друмища вардехме.
Че ние се, мамо, събрахме,
с моята вярна дружина,
на личен ден на Благовец.
Ножове да си наточим,
и вярно се, мамо, заклехме,
каквото из пътя срещнем,
със сабли ще го посечем,
саблите да си накървавим.
Като из пътя вървяхме,
насреща, мамо, идеха
двамина, мамо, ми млади,
двамина на коне качени,
мъжка си рожба носеха,
на гости, мамо, идеха.
Всичките мирно минаха,
аз си мирен не минах,
че си чедо посякъх,
та си саблята накървих,
та си волятя изпълних.
Като из пътя вървяхме,
насреща срещаме
булката вино даваше,
до мене вино не стигна.
Дружина ми се присмя:
- Сладичко да ти е, Стояне,
вино червено, сватбарско.
Че аз се люто разсърдих,
че си сабята извадих,
наляво, надясно развъртях,
че си сватбата посякох.
Двамата млади оставих,
че аз ги, мамо бе, вързах,
за два бука, за два близнака,
с очи да се гледат,
с ръце да се не стигат.
Кога се назад върнахме,
там дето момъкът вързах
сгодно кладенче имаше,
там дета булката вързах,
лоза ми, мамо, порасла,
над кладенчета надвесла
и зряло грозде имаше.
Аз си от грозде хапнах,
че ми грозде приседна,
аз си от вода пийнах,
повече ми, мамо, пресекна
и от тогава се тежко разболях.
Мама на Стоян думаше:
- Сино, Стояне, Стояне,
Девет години като лежиш
и още девет да лежиш,
иглата да ти е тояга,
в гърне кръстом да сенниш
и то да ти е широка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021