Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се е млад Стоян
млад Стоян млада войвода,
че лежал Стоян, че болял
цели ми девет години,
девет постелки изгнили
и девет пъстри възглавки.
Че го майка му попита:
- Стояне, синко Стояне,
що лежиш, синко, що бедиш
станало девет години?
Стоян мама си думаше:
- На тебе да се изповядам
за моите тежки грехове.
Знаеш ли, мамо, помниш ли
кога беше, мамо, сушата,
подир сушата и кишата
зла зима, гладна година
и ми овцете измряха
и ми кучета избесняха.
И ние се, мамо, събрахме
от девет къшли овчари
от десетата гайдари.
Че ние се, мамо, чудихме
каква си кяра да хванем,
коя е кяра най-лека,
най-лека и най-доходна.
Кой знае коса да коси,
кой знае жътва да жъне,
аз, мамо, нищо не зная.
Че ние се, мамо, решихме
хайдутлук, мамо, да правим,
че тя е кяра най-лека,
най-лека и най-доходна.
Мен за войвода избраха,
аз да им бъда войвода.
Че ний се, мамо, заклехме
на пръв Велики четвъртък
срещу Разпетия петък -
най-напред когото срещнем,
главата да му отрежем,
ножове да си накървим,
клетвата да ни се хване!...
Че тогаз, мамо, тръгнахме
из тази гора зелена.
на пътя, мамо, срещнахме
кака ми, мамо, и свако,
със мъжка рожба на ръце.
Чудех се, мамо, маях се,
кого от тях да заколя?
Свако си ако заколя -
кака вдовица остава;
кака си ако заколя -
дете сираче остава.
Най-сетне, мамо, решихме
детето да си заколим...
Че го от кака аз поех
и му главата отрязах,
буен си огън кладохме,
на два го шиша бучихме,
детето, мамо, пекахме.
Свако аз, мамо, накарах
да ни с кавала посвири,
а кака, мамо, накарах
тя да ни песен запее.
От там си, мамо, тръгнахме
из тази гора зелена
на пътя сватба срещнахме,
булката вино залива
и още дарби дарява
на всички вино тя заля,
на всички дари тя дари
за мене дарба не стигна,
нито пък вино остана,
когато, мамо, тръгнахме
другари ми се присмяха:
- Стояне, наша войводо,
сладко ли беше виното,
тънка ли ти е дарбата?
Че аз се назад повърнах,
всички сватбари посякох
булката и младоженеца
и аз ги от пътя отведох
на два ги бука завързах,
на два ми бука близнака
с очи да се поглеждат,
с ръце да не се достигат.
Ходихме хайдутувахме
цели ми девет години.
Кога се назад върнахме
пътя ни беше пак оттам
и аз се, мамо, поотбих
да видя що е станало
с булката и младоженеца.
На тези бука близнаци
до две са лози израсли
върховете им са допрели
и бяло грозде родили.
Всички от грозде ядоха,
аз като, мамо, посегнах
лози се вдигат не дават,
че аз се, мамо, разсърдих
и си лозите отсякох.
От лози кърви тръгнаха
и пак от гроздето ядох,
като от гроздето кусах
люта ме глава заболя,
лоша ме треска затресе
и до днес не ме претресе
Тогаз го майка прокълна:
- Стояне, синко Стояне,
станало й девет години
как лежиш, синко, как болиш
и още девет да лежиш,
ока пшеница да вдигаш
и тежка да ти е и тя,
със сламка да се подпираш
и тя да ти е дебела,
през иглен връх да минаваш
и пак да ти е широко
за тези тежки грехове!

 


Горно Александрово, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021