* * *

Хайдушки грях

Сношка се сбрали
седемдесет комитаджие,
със Стоян баш комитаджия
и най-напред решили -
кого сретну
ножове да си накърваве!
Из село излезли
и сретли Стоянова стара Петкана,
зет Гьорги и мънички Йованчо.
Зет му да заколю,
сестра му вдовица остава,
сеструту да заколя -
дете сираче остава.
Тегай решили
Йованчо да си заколю.
Йованчо дума на укю си:
- Отрежи ми десната врца,
та да ми рукье завържеш,
та да се не побаркаш.
Укя му си го послуша,
та му рукьете завърза.
Ножове си накървавише
и минали поле широко,
сред гора зелена
сретли сватба голема -
сто и седемдесет сватбари.
Тегай комитаджиите
хванали невестуту и младоженяка.
За две ги дърва врзали
с очи да се гледу,
с руке да се недовачу.
Одили, куде одили
на същото место минули -
на момчето на местото
върба израсла,
на невестуту на местото
гижа израсла, грозие родила.
Стоян си посегна
грозие да си откине.
Тегай се гижа дръпнула
и му грозие не дала.
Стоян се люто разсърдил,
със саблюту си заманул,
та си гижу отсече.
Кат си гижу отсече
църна си кръв потече.
У дом се Стоян върнул
и си болен легнул.
Девет години лежал.
Тогай му мати думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години лежиш,
досега не съм те питала -
защо болен лежиш,
сега че те, синко, попитам?
Тогай гю Стоян разказал
какво си Стоян направил,
та девет години како лежи...
Тогай го мати проклела:
- Девет си године лежал,
още девет да лежиш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021