* * *

Хайдушки грях

Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
не те е майка питала,
от какво ти е болестта.
Стоян мама си продума:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
кат се дружина събрахме,
вярна си клетва дадохме,
когото срещнем най-напред
главата ще му отрежем,
сабите да си окървавим,
клетвата да си изпълним.
Когато, майко, тръгнахме,
през гора зелена минахме,
сред гора сватба срещнахме.
Булката дарба дарява,
всекиму вино даваше.
За мене вино не стигна,
нищо не ме дарба дари,
и аз се, майко, разсърдих.
Всички сватбари изгоних
само булката оставих,
булката и младоженеца.
Че ги двамата разделих
в две дървета привързах
да гледат, да се не виждат,
да думат да се не чуват.
Тогава, мамо, тръгнахме
ходихме, хайдутувахме,
колихме и обирахме -
цели ми девет години,
на десетата, майко,
кяровете си делихме
и си дружина пръснахме.
Кога се, майко, връщахме
през тази си гора минахме.
Дет' беше, майко, булката,
булката и младоженеца,
до две ми лози израсли,
върхове им се събрали,
черно си грозде родили.
Аз си гроздето откъснах,
откъснах, мамо, похапнах.
Много ме глава заболя,
по-люто ме треска отресе,
отресе, не ме претресе.
Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш
и още девет да лежиш,
булката беше сестра ти,
сестра ти, най-мъничката.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021