* * *

Хайдушки грях

Разболял се е млад Стоян,
от тежка болест безцярна,
редомо майка му ходила,
по черкви и по манастири,
никаква файда не найдела,
девет години лежал.
Тогаз го майка попита:
- Стояне, синко Стояне,
стана девет години
как лежиш, как болиш,
да не си, синко, погрешил,
Господ да те е наказал,
тъй тежко да лежиш.
- Майко льо, стара майко льо,
знаеш ли, мамо, помниш ли,
когато бяхме чобани,
кога дойде, мамо, сушата,
подир сушата кишата,
зла зима, гладна година,
че ни овцете измряха,
и ми кучета от мърша избесняха.
Тогаз се, майко, събрахме
всички чобани наедно,
и аз им станах войвода,
и вярна клетва заклехме,
ред по селата да ходим,
обири да правин да се изхраним.
Като у гората навлязохме,
голяма сватба срещнахме,
сватбата ни почерпиха,
и големи дарове ни дариха,
мене, майко, не почерпиха,
мене дар не дариха.
И тогаз са мойте другари,
с мен са се смяли,
че булката на мен дар не дала.
И тогаз се назад повърнахме,
всички изгонихме,
булка и годеника вземахме,
и ги сред гората закарахме,
и ги на два бука вързахме,
на два бука близнака,
с очи да се гледат,
с ръка да не се засягат.
От там, мамо, тръгнахме,
девет години ходихме,
никакъм кяр не найдохме,
и като се назад върнахме,
и през гората като минахме,
до букове опряхме,
до два бука до две асми излезли,
и си клоните опрели,
една с черно грозде, другата с бяло.
И като посегнах грозде да късам,
асми се горе издигнаха,
не можах грозде да откъсна.
Мене ме гняв догневя,
извадих сабя френгия
и асмите посякох,
и от асмите кръв потече,
и тогаз си, мамо, дойдохме,
и тогаз се тежко разболях.
Тогаз майка му каза:
- Ти си голям грях сторил,
колкото си, синко, лежал,
още толкова да лежиш,
месата да ти окапят,
щото си голям грях сторил.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021