* * *

Хайдушки грях

- Мале ле, мила мале ле,
как си ме, мале, породи,
породи, още изкути,
солкова вакъл, каматан,
та че ме, мале, проводи,
нах зеленоно ливаде,
дребнине телци да пасъм?
Та ме татари хванаха,
хванаха и откраднаха,
и със тех ме отведоха
във ная дерьо дълбока,
дено ми люде не ходят,
дено ми пилци не пейот.
Дене ме, мале, нагадат,
конене да хми развидам,
ноще ме, мале, нагадат,
хайдутски гробе да копам.
Га копах, мале, как копах,
девет гробове изкопах;
ага десетян захванах,
изкопах млада невеста,
невеста неразтопена.
Надникнах да я полюбям -
кървава роса зарося,
дървье и каменье залетя,
триж ми се бърни пукнаха,
три капки кръв ми капнаха
на тефтиково забунче,
на аленоно поясче.
Рукнах си, мале, заплаках,
и си я жално попитах:
- Невесто млада-зелена,
сос червен прекрив прекрита,
оти си неразтопена?
Та си ми рече, мале ле:
- Юначе лудо и младо,
как да се в земя разтопя,
ага съм скоро женена,
от любе не съм любната,
любната, непрегърната,
та си ме земя не ище!
Ага хи ръка погльоднах,
на ръка, мале, имаше
до един пръстен сребърен,
на пръстенан хи пишеше:
- Една неделка водена.
- Сино лю, а, мой сино лю,
нова е твоя сестрица,
твоя сестрица по-малка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021