* * *

Хайдушки грях

Разболял ми се й млад Стоян,
млад Стоян, млада войвода.
Че лежал Стоян, че болял
цели ми девет години,
девет постилки изгноил
и девет пъстри възглавки.
Комшии го забравили,
комшии, още роднини,
майка му не го забравя,
все ходи мама, все пита,
дано си цяра изпита.
Една ми душна събота
мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
утре е света неделя,
хайде на черква да идем,
на черква под евангелието,
попове да ти почетат,
да не си нещо прегрешил!
Станали рано в неделя
И са на черква отишли.
Като до черква стигнали,
черквата се затворила;
кандилата угаснали,
поповете онемели.
Кат видя мама туй чудо,
тя на Стояна продума:
- Стояне, синко Стояне,
девет години как лежиш,
не съм те, синко, питала
от какво ти е болестта?
Стоян мама си думаше:
- Знаеш ли, мамо, помниш ли
аз като ходих хайдутин,
хайдутин девет години?
Ние се, мамо, събрахме
дор седемдесет юнака
у Великата неделя,
на Великия четвъртък.
И ний се, мамо, кълняхме,
когато на път тръгнеме,
когато най-напред срещнеме,
главата да му отрежем,
с кръвта му да се конкаме.
Тръгнахме, мамо, да вървим,
Вървяхме, мамо, вървяхме,
минахме поле широко,
наехме гора зелена,
сред гора, мамо, срещнахме
кака Петранка и свако
със мъжка рожба Иванча,
у дома на гости идеха,
на голям ден, на Великден.
Аз си Иванчо улових
и го нагоре подхвърлих,
и го на сабя пронизах.
С кръвта му ний се конкахме,
с месо му ний се смърсихме.
Пък кака, мамо, и свако,
търсихме дърво два брата,
и им ръцете вързахме.
Кака я, мамо, вързахме,
дето слънцето изгрява,
свако го, мамо, вързахме,
дето слънцето засяда.
И пак тръгнахме да вървим.
Ходихме, мамо, ходихме,
ходихме, хайдутлувахме
цели ми девет години,
на десетата година
ний си кярбата делихме
и си четата пръснахме.
Че тръгнах аз да си дойда,
че минах кака да видя.
Дето я кака вързахме,
бяла е лоза станала,
бяло е грозде родила;
дето го свако вързахме,
черна е лоза станала,
черно е грозде родила.
И аз си, мамо, откъснах,
откъснах да си похапна,
люта ме треска отресе,
клета ме глава заболя.
От туй лежа, мамо, и боля.
Мама Стояне думаше:
- Стояне, синко Стояне,
девет години си лежал
и още девет да лежиш,
глава си да не повдигнеш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 04.02.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021