* * *

Облог с турци, паша или евреи за обход или надбягване с коне

Хънза се уложи с Райка бусиларина,
че си няма Райко триста бели гроша,
пък си няма Хънза Милка първо любе,
Милка първо любе и бързана коня.
Хънза Райку му тихо ромоня:
- Ако обидеш за ден до край тьовна земя,
че ще ти харизам триста бели гроша!
Пък Райко Хънзу му тихо отромоня:
- Ако не обида за ден до край тьовна земя,
я ще ти харизам Милка първо любе,
Милка първо любе и бързана коня!
Улог се уложиха Райко и Хънза -
ако обиде Райко за ден до край тьовна земя,
да зьоме Хънзу му триста бели гроша;
пък ако не обиде за ден до край тьовна земя,
че да хариза Хънзу Милка първо любе,
Милка първо любе и бързана коня.
Райко коня ковеше, Милка му държеше,
сълзи яреше и коню ромонеше:
- Иди си ми, коню, и голям кайрет прави;
ага си ми подиш на край тьовна земя,
там си има Райко доста побратими,
да се не васае, да се не възлъже,
та не стигне за ден до край тьовна земя!
Райко възсьодна бързана коня
и си отиде нах край тьовна земя.
Ага си беше слънце на захода,
и Хънза допадна Милци на двора
с кумове, сватове - Милци ромоня:
- Я ти съм довел кумове, сватове,
и теб съм донел червена прекрива!
Милка му се жално-милно молеше:
- Много ме си чакал, още мало почакай,
че са се задали от Стара планина,
от Стара планина димове-прахове,
напреж праховене чьорно пиле хвърка!
Още дума думаше, и Райко допадна,
и Райко допадна Милци на двора,
от конче слиза и на Хънза дума:
- Донесе ли ми, Хънзо, триста бели гроша?
Хънза му се моли и умилно му казва:
- Ти остави ми, Райко, барем полвинаса!
- Не ще ти оставя ни една асприца;
да си не довидал кумове, сватове,
та да ми разплакваш Милка първо любе!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.01.2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2021
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2021