* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Те са се на бас хванали -
Станьо и Марко, двамата
да градят гради големи.
Станьо воденичка ще прави,
пък Марко - кула висока,
кула до небе ще опре.
Цанка им мома помага -
на чорап с куки плетеше,
в пола им камъни изнася.
Тя си при Марка седеше
и на Марко помагаше,
помага и го залъгва.
Само при Станьо ходеше,
ходеше да го подканя.
- Я, хайде, Станьо, по-бърже,
Марко ще да те превари,
кулата да си изкара,
един му камък остана,
кула до небе да опре.
Цанка на Марко думаше:
- Марко ле, любе Марко ле,
откак си кула заправил,
почивка не си починал.
Я хайде да си починеш,
починеш, да те попощя,
главата да ти проверя.
Кат' легна Марко и заспа,
че е спал три дни и три нощи.
Марко се от сън събуди,
кулата със крак поритна
и кулата се събори -
до Букурещ е стигнала,
камъни във Влашко паднали.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016