Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Золум прави от Стамбола цара,
золум прави по всичке краине,
та потурчва момци и девокьи
и заробва хубави невесте.
Па не стига що им вяра мени,
а си прати три бърза телала, (2)]
та си викат вредом по градища:
- Що са турци вино да не пию,
християни черкви да не граде,
да не носе бело, ни червено,
ни червено, нито пък зелено!
А що беше дивен крали Марко,
само Марко личба не промени,
он съгради тая света черква,
и облече червена долама,
и накара турци еничере,
у рамазан вино да си пия.
Дум по дума до цара се дочу,
цара прати три бързи телала
та си викат редом по градища:
- Кой се може юнак наванути
да отиде у Прилепа града,
да улови Кралевика Марка
и пред цара жив да го закара.
Що би турчин никой не посмея,
наема се ърватско арапче
и на цара тихо проговаря:
- Кажи, царе, що че дар да дадеш,
я че идем у Прилепа града
да докарам Кралевике Марка!
А цара си на арапче дума:
- Чуеш ли ме, ърватско юначе,
дар ти давам три товара злато
и ти давам Прилеп да кралюваш,
да си вземеш Марку първо либе,
да си носиш какво ти е драго!
Тръгна арап, за Прилеп отиде,
нема Марко у Прилепа града.
Беше ошел у Будима града
да си пие вино със дружина...
Ойде арап у Будима града,
редом реди, за Марка питуе,
ред му дойде и Марка да пита.
Ала Марко хитро и опако
на арапче тихо проговаря:
- Знам га де е, ала че ми кажеш,
че ми кажеш, защо Марка търсиш?
Проговори ърватско арапче:
- Цар ме прати от Стамбола града
да уванем Кралевика Марка
и пред цара жив да го закарам.
Съградил е тая света черква,
и облекъл червена долама
със зелена чоха обшиена,
и накарал турци еничери
у рамазан вино да му пию.
А Марко си на арапче дума:
- Прави, арап, с Марко що че правиш,
ето я съм от Прилепа Марко!
Марко тръгна сабля дипленица,
та отреза глава на арапа
и я сложи Шарко у зобница,
па потегли за Стамбола града.
В лева ръка глава от арапа,
ала десна - сабля дипленица,
що се дипли дванайсе пъти.
Ка го виде цара от Стамбола,
он на Марка тихо проговаря:
- Чуеш ли ме, мой посинче Марко,
защо идеш люто ядовито?
Я не пратих черна арапина
у Прилепа тебе да погуби,
а га пратих ти да га погубиш,
че ми беше много дотегнало
у Ърватска земя от арапи...
А Марко си на цара продума:
- Кажи, царе, що му дар обеща?
А цара си на Марко говори:
- Дар му дадох до триста дуката.
Проговори кралевити Марко:
- А не си ли три товара злато?
Цара вика верни азанджие,
загребоха три товара злато,
дадоха го Кралевики Марко.
Па си Марко за Прилеп потегли...
Ка низ друми дремка го одрема,
та преклони глава и задряма,
ка задрема и си сън загледа -
окол него мъгла припаднала,
нароси му калпак самурлиа,
калпак пада, та Шарца подплаши.
Рипна Марко, от сън се събуди.
Тръгна Марко из равни друмове,
усречу му старец белобради,
нему Марко добра среча каза.
Проговаря старец белобради:
- Дал Бог добро, синко непознати.
Запита го кралевики Марко:
- Чуеш ли ме, дедо белобради,
отде идеш и къде пътуваш?
Проговаря старец белобради:
- Забиколих земня християнска,
минах Воден и Косово равно,
снощи бео у Прилепа града,
а у Прилеп чудо е станало -
Бог убил га от Костура Беле,
снощи стигна у черна тъмнина,
та разруши Марко бели двори,
оплени му и слано и благо
и зароби Елена невеста
с първа рожба Огнянчо детенце.
Марко пищи, до Бога се чуе:
- Боже мили, сполай ми на тебе,
защо пущаш проклети латинци
да ни газе вяра християнска,
да се вале де българи губе...
Кога ойде Марко у Прилепа,
а пред порти майка остарела,
полумрътва пред порти се валя
и на Марка с мъка проговаря:
- Оти, синко, дома не седесте,
но ни, синко, двори разрушиха,
оплениха и слано и благо
и Елена млада заробиха
с първа рожба Огнянчо детенце!
А Марко се Прилеп не забави,
он си ойде на свети манастир,
та си взема рухо калугерско,
направи се младо калугерче,
па отиде у Костура града,
та си сбира божи милостиня.
Ред му дойде до Белеви порти,
излезоха Белеви робини,
що пленени от Маркови двори,
ала они Шарка не познали,
нито Шарка, нито господяра.
Проговори Кралевики Марко:
- Вала вазе, Белеви робини,
тука ли е Беле госпадара?
Да я сбирам божи милостивя,
кой що милва, сестре, нека даде,
нищо, сестре, насила не искам.
А що беа Белеви робини
извикаха Беле господара,
па влезнаха у двори широки,
и седнаха у софра готова.
Проговаря от Костура Беле:
- Гост неканен три седмици чакам,
еве става три седмици време,
откакто се българка инати,
не искаа она да се венча,
да се венча за Костурски Беле!
Беле викна близки и роднини,
та седнаха у софра готова.
Проговаря от Костура Беле:
- Чуеш ли ме, Маркова Елено,
я изнеси чаша ведреница,
та я пружи редом по трапеза
да видимо дали има юнак
да изпие чаша на юнака.
А що беше Маркова Елена
тя изнесе чаша ведреница,
що събира дванайсе оки,
и я дава редом по трапеза.
изпи една Беле от Костура,
изпи една и друга повтори,
па си върви редом по трапеза.
Кой изпива, кой едвам напива,
дойде редък млада калугера,
а калугер едва я подига.
Проговаря от Костура Беле:
- Чуеш ли ме, Маркова Елено,
а изнеси сабя дипленица
що се вие, у пазука крие,
що съм пленил от Маркови двори!
А що беше Елена невеста
тя изнесе сабля дипленица
и я дава редом по трапеза,
кой се може юнак наванати
да извади сабля из кания.
Никой нема юнак да се найде,
а що беше Огнянчо детенце
още малко, на седъм години,
до половин сабля изтръгнало.
Бог убил га от Костура Беле,
он си стана на нозе юначке,
удари га шаком по образа:
- Бог те убил, Марково колено,
за сега си всички надминало,
а камо ли години да станеш,
и от тебе светът че да пищи!
Дойде редък млада калугера
да си вземе сабля дипленица,
а калугер на Беле говори:
- Вала тебе, Беле господаре;
що ми даваш сабля на юнака,
мене дайте книга и мастило
да венчаем Маркова Елена!
Кога дръпна Марко дипленица,
та посече всички костурчане,
сал остави от Костура Беле,
па му върза ръце наопако,
заклопи му ноги у железа,
разруши му нему бели двори,
оплани му и слано, и благо
и одроби Маркову Елену
с първа рожба Огнянчо детенце.
Откара го на друм на раздрума,
извърте му пусти черни очи,
отсече му нозе до колена,
и отсече ръце до рамена,
па написа писмо, та остави,
да го помни мало и големо,
ка се руша Марку бели двори,
ка се плени Маркова Елена
с първа рожба Огнянчо детенце.

 


Бутроинци, Трънско; трапезна (Стоин-ЗП, № 401 - "Крали Марко, хърватско арапче и Беле от Костура"); пазука, пазуки - пазуха, пазухи - пазва; контаминирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016