* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Похвалила се Милкинта мама,
Младине ле, божне ле, мой Коладе:
- Кат' мойта Милка никъде нема,
ни в Цариграда, ни в Дряно поле,
който се наем наеме
да си насади сред море лозе,
сред море лозе, по брегом дюли,
не чест да му е хубава Милка.
Отде я зачу момче латинче,
че си откупи, шайка гемийка,
шайка гемийка с гемиджийче,
че си подкара шайка гемийка,
че я изкара на края на морето,
че се изпровикна момче латинче
я излизайте млади невести
да си купите бело белило,
бело белило, червено червило,
че се изпровикна момче латинче:
- Я си излезте млади булки,
да си купите сърма и злато,
я излесте и вий стари баби,
да си купите тамян и смирна.
Че го зачула хубава Милка
и тя си тръгна и тя да си купи.
Робини й рокля държаха,
слугини й пътека метяха,
че си стигнаха до гемийката,
че си придума хубава Милка:
- Хей ми те тебе момче латинче,
я да те видим, какво продаваш.
Пък отговаря момче латинче:
- Де да те зная, какво ще искаш,
влез у гемийка пък си избери.
Ах, че си влезе хубава Милка,
докато влезе хубава Милка
и гемиджийче, гемийка подкара,
гемийка подкара в средата на морето.
Милкинта мама жално плачеше,
жално плачеше и нареждаше:
- Ах, мари Милке, где ще те мама,
где ще те мама, Милке, види.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017