* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Дуйни ми, вейни бял вятър,
та стопи бели снегове,
да караш бяла гемия,
на яксидер да я откараш,
та че ми викни, изрукни:
- Ела, взимайте коприна,
кому каквана требува -
истерса синя, зелена,
истерса бяла, червена!
Врют са момине отишли,
Сърма девойка не дойде.
Още си дума думаха,
и Сърмица се зададе
със двена моми лефтере -
една й пътян метеше,
дручка хи крилце държеше...
- Селям ялеким, ефенди,
имаш ли сърма, коприна?
- Имам си, имам, Сърмице,
ела си сама отбери,
кому каквона требува!
Рипна Сърмица гемия,
гемиджийче се прерукна:
- Дуйни ми, дуйни, бял вятър,
да караш бяла гемия!
Сърма девойка викаше:
- Не е ли лесно, гемиджи,
гемия да се застои,
че съм едничка у майка,
и петимничка на баща!
- Върви ми, върви, Сърмице,
и я съм едничек на майка,
и петимничек у баща,
с тебе двамина ще станем,
с бяла гемия троица!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017