* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Радка татком си думаше:
- Тейно ле, Ойчо чорбаджи,
сега са, тате, сега са,
сега са девет години,
откак е майка умряла.
Четири деца остави,
със тебе, тате, петина.
Вейке ми, тате, дотегна
децата, тате, да гледам,
тежката сохра да свалям,
да свалям и да я вдигам
по пекь-шест пъти на денят,
по дванайсте на нъщта,
госкьето да ти дочаквам,
госкьето, мусафирьето.
Търси си, тате, къщница,
къщница, беридимница!
Пък той хи Ойчо думаше:
- Радо ле, моя дъщерю,
и ходих, щеро, и гледах
редом казите обидях,
казите и касабите
и в труцки села и в гръцки,
най-вече в бели българцки -
'майци ти лика не найдах,
ликата и приликата!
Ти мязаш, щеро, майка си,
ти си майци си ликата,
тебе, щеро ле, ще взема
за жена - млада къщница!
- Ми дума така, тате ле,
че е от Бога грехота
и от хората срамота!
Де се е чуло й видяло
татко щерка си да вземе!
И стана Ойчо, та тръгна,
пре владиката отиде
и на владика думаше:
- Владика, стара патрика,
садил съм дърво ябълка,
садил съм и съм я градил.
Ката година цветеше,
цветеше, не завързваше,
тъва година завърза
една ми златна ябълка.
Бива ли да я откънам,
бива ли, ели не бива?
Владика дума на Ойчо:
- Ойчо ле, Ойчо чорбаджи,
та бива, бельки не бива!
Ти имаш нива голяма,
в нивата дърво високо
и на дървото - ябълка.
Запали, Ойчо, нивата
от четирите краюве,
пък ти в средата състани.
Ко те пламенят не фати -
тогав си скъни ябълка!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017