* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Недка, Недке ле,
остана Недка сираче
на половина година,
че я пристави чичко й,
че се на шетък изучи -
да тъче Недка, да преде.
Че я баща й хареса.
Нено на Недка думаше:
- Недке ле, мила тейнова,
девет години как ходя,
все ходя, Недке, все питам -
прилика да си намеря,
на майка ти да прилича!
Не можах, Недке, не можах
прилика да си намеря,
на майка ти да прилича.
Ти на майка си приличаш!
Бива ли, Недке, бива ли,
бива ли, Недке, става ли,
бива ли да се вземеме?
Недка тейно си думаше:
- Тейно льо, стари тейно льо,
тейно льо, мили бубако,
днес петък, утре събота,
в други ден света неделя,
турци в джамия ще идат,
а пък българи в черкова!
Че вземи свещи вощени,
че иди, тейно, в черкова,
попитай, тейно, попове,
попове и духовници;
че на попове ти кажи:
"Ой ми ви вази, попове,
попове и духовници,
заградил си бях градинка,
посеях цвете всякакво,
цъфнало й латинка,
бива ли да го откъсна,
бива ли или не бива?!
Стана тейно й, че стана
сутрина рано в неделя,
че купи свещи вощени,
че на черкова отиде.
Като на черкова отиде,
че стана Недка, Недке ле,
че стана Недка, побягна.
Кат' се тейно й завърна,
Недка я няма във къщи.
Тейно й събра дрехите,
че ги на мизата извади -
дано на Недка домилей,
дано се Недка завърне,
дано си Недка пак дойде!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017