* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Остана Бонка сираче,
без майка Бонка, със тейно.
Ходила, сиракувала,
цели ми девет години,
дребни сираци гледала.
Бонка й вече дотегна
и на тейно си думаше:
- Тейно льо, тейно, стар тейно,
що не се, тейно, ожениш,
мене ми вече дотегна
дребни сираци да гледам.
Станало й девет години,
откакто й мама умряла.
Тейно на Бонка думаше:
- Бонке мо, къзъм, Бонке мо,
станоло й девет години,
все ходя, Бонке, все търся,
като майка ти да намеря,
като майка ти да носи
и като майка ти да ходи.
Ти мязаш, Бонке, на майка си,
ти ходиш нейното ходене,
ти носиш нейното носене.
Хай, да се двама вземеме!
Бонка, кат чула тез думи,
викнала, Бонка, да плаче,
вземала й свещи и тамян,
и на гробища отишла,
преляла и прикадила,
викнала, та й заплакала:
- Мале мо, мила мале мо,
ти като, мамо, умираше,
тъй ли на тате заръча,
мене за жена да вземе?!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017