* * *

Вдовец иска да се ожени за дъщеря си

Радкина мама се болна,
се болна на умиране.
Мама си Радки думаше:
- Мамина Радке, мамина,
ази ще, Радке, да умра,
Тебе си, Радке, нареждам -
варди се, Радке, пази се,
от нашти девет ратая,
най-много, Радке, от татя си,
Че е баща ти курварин!
Радкина мама лежала,
лежала още боляла,
боляла, та па умряла.
Радка майка си жаляла,
жаляла девет години.
Татю си Радки думаше:
- Девет години стануат
как е майка ти умряла,
се ходя, Радке, се търся
майчината ти прилика,
не можах да я намеря,
сал ти на нея приличаш,
ний ще се двама съберем! -
Радка си тейну думаше:
- Не бива, тате, не става,
стар закон не позволява,
баща дъщеря да води.
Да идеш, тате, да идеш,
във нашата нова черкова,
да купиш свещи четири,
да идеш, тате, да идеш,
на нашта нива голяма,
та да ги, тате запалиш,
на четирите кьошета,
ако са пламък събере
ний двама ще се съберем.
Отиде татю и в черкова,
па купи свещи четири,
та си ги татю й запали,
на тяхна нива голяма,
на четирите кьошета,
та че се нива запали,
татю й с нея изгоре.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.05.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017