* * *

Уловила царювото конче

Изведе си цар Костадин, Коладе ле,
из ливади, цари чакъм,
изведе си хранен коня,
изведе го, оседла го,
оседла го с синьо седло,
обюзда го с жълти юзби,
препаса го с пъстри стрилци;
че се метна цар Костадин,
че си нае гъсти лъги
да си гони дребна лова,
дребна лова гълъбички,
я подребна яребички.
Лов подхвръкна, кон се сепна,
кон се сепна, отърва го,
отърва го цар Костадин.
Текум тича цар Костадин,
текум тича, виком вика:
- Който хване царюм коня,
жда го даря, щото иска!
Де го зачу младо булче,
та си хвърли чехличките,
чехличките от краката,
че извади интишички,
интишички от ръцете -
да не хлопа, да не тропа,
че си хвана царюм коня.
Отговаря цар Костадин:
- Ой те тебе, младо булче,
каква дарба искаш сега?
Дарбата ми й мъжка рожба.
Ой те тебе, младо булче,
тебе пеем, Богу славим,
от Бога ти млого здраве!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.09.2019
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019