* * *

Подигран и изгорен ерген

- Мари моме, гявол моме, (2)
излъга си лудо-младо:
- Ела, лудо, довечера,
довечера, след вечера,
та си влези в градината
в градината при колата,
във колата ортомата,
та си вземи ортомата,
та се качи на къщата,
та се вързи с ортомата,
та се пусни през оджако,
кье ти сложа стол да стъпиш.
Излъжа се лудо-младо,
та си ойде довечера,
довечера, след вечера
зад къщата в градината,
във колата ортомата,
та си взема ортомата,
та се качи на къщата,
та се върза с ортомата,
та се пусна през оджако.
Не му сложи стол да стъпе,
но му сложи ръженица,
подпали си ръженица,
изгори се лудо-младо.
Па илле е гявол мома,
турила го във нощвата,
покрила го с бела черга,
дойдела си нейна стрина,
догледа се у нощвата:
- Мари моме, гявол моме,
що е това във нощвата,
ту се вдига, ту се слага?
Я мома й говореше:
Месила съм до две теста,
чистото се вдига, слага.
Мари моме, гявол моме,
това не е до две теста,
това си е лудо-младо,
вари тиква да го мажеш,
дери кърпи да връзуваш.
Па илле е гявол мома,
ни варила, ни мажала,
нито кърпи вързувала,
хванала го за ногата,
изтрътра го на чардако,
хвърлила го на бунище,
изяли го кокошките.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019