* * *

Стадото на овчар измира през лоша зима

Огряло я, Коладе, Коладе ле,
Деничката, Коладе, Коладе ле,
Деничката, зорничката,
че огряла Нанковото,
Нанковото сиво стадо,
че зе стадо да запада,
ден му пада по дестина,
на неделя по стотина.
Нажали се Нанко чобан,
нажали са, нагневи са,
че помами сиво стадо,
той го мами тука горе,
по касапи, по джелепи,
да изкърдиса сиво стадо.
Срещ му иде Нан кехая:
- Ой те тебе, Нанко чобан,
къде мамиш сиво стадо?
- Аз го мамя по касапи,
по касапи, по джелепи.
Отговаря Нан кехая:
- Ой те тебе, Нанко чобан,
обешчай се на Гергьовден,
на Гергьовден шаро агне,
напред слънце с право сърце.
Върнал стадо наназаде,
че си закла шаро агне,
шаро агне на Гергьовден.
Туй наздраве, Нанко чобан,
тебе пеем, - Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019
Български фолклорни мотиви. Т. ІV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019