* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Потръгнал беше Михал войвода
той да си търси конче алено.
Той не намяри конче алено,
а най намярил дор три робини.
Първата отзел за стара майка,
втората отзел да му робува,
да му робува, да му слугува,
третата отзел за първо любе.
Че ги заведе в негово село,
в негово село, в негова къща.
Че се минало девет месеци,
на девет месеца дете добили,
дете добили, мъжка рожбица
Стара робиня, неговта майка,
в люлка го сложи и го залюля,
ем го й люляла, ем говорила:
- Нани ми, люлю, синово дете,
синово дете и дъщерино,
твоята майка и твоя тейно,
тий да се знаят, да не се тачат,
да не се тачат за първо любе,
ам да се тачат за брат и сестра.
Като га зачу Михал войвода,
навънка беше, във къщи влезе
Отговаряше Михал войвода:
- Мър, ой те тебе, мър, стара майко,
мър, стара майко, стара робиньо,
какво говориш на мало дете?
Стара робиня отговаряше:
- Мър, ой те тебе, Михал войвода,
аз ще ти кажа какво говорих,
какво говорих на мало дете -
ще ми отрежеш моята глава.
Отговаряше Михал войвода:
- Ко ти отрежа твоята глава,
да ми изсъхнат дор двете ръце!
Стара робиня му я казала:
- Че вия не сте за мъж и жена,
а най сте двамка братец и сестра.
Михал войвода кат се ядоса,
та че ми отзе ножче канджерче,
си й отряза нехната глава
Кат й отряза нехната глава,
че му изсъхнаха двете ръце.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016