* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Размирила се е царската земя,
царската земя и Богданската,
който я е размирил, той я е замирил.
Размирила я Виша гъркиня,
Виша гъркиня, царска робиня.
Че са почнали делба да делят,
дялба да делят, жребий да хвърлят.
Че се паднала сестра на брата,
сестра на брата, майка на сина.
Че си запя Виша гъркиня,
Виша гъркиня, царска робиня:
- Нани ми, нани, синово дете,
синово и дъщериново.
Че я зачул Манол войвода:
- Я ми попей, Вишо гъркиньо,
снощната песен дето я пя,
дето я пя на мъжко дете.
Че отговаря Виша гъркиня:
- Как ще ти пея снощната песен,
дето я пях на мъжко дете,
ти ще ми главата отрежеш.
- Ако аз глава ти отрежа -
ръцете да ми изсъхнат,
ръцете до раменете!
Че си запя Виша гъркиня,
че си запя снощната песен.
Че се разгневи Манол войвода,
кат се разгневи сабя извади,
сабя извади глава да й отреже,
тъй са му ръцете вдървили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016