* * *

Неразпознати брат и сестра оженени, майка им робиня

Тръгнал ми беше Михал войвода
по Влашка земя и по Буйданска,
синор да дели, кол да забива.
На пътя срещнал дур две робини,
дур две робини, руси влахини -
едната млада, едната стара.
Младата удзе за първо либе,
старата удзе юзмет да чини.
Че ги заведе у тяхно село,
у тяхно село, у тяхна къща.
Че се не минало ни малко, ни много,
ни малко, ни много - девет месеца.
Млада робиня рожба добила
и го кръстила с хубаво име,
с хубаво име, с име Иванчо.
Стара робиня, дете люлее,
дете люлее и песен пее:
- Нани ми, лю-лю, синево дете,
синево дете и дъщерено.
Отде я зачу Михал войвода:
- Бре, ой те тебе, стара робиньо,
я запей, запей същата песен,
дето я пееш на малък Ванча.
Отговаря стара робиня:
- Бре, ой те тебе, Михал войвода,
ако аз запея същата песен,
ти ще ми вземеш русата глава.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.12.2016
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2016