* * *

Настойчив ухажор

Мър Марино, мър кадъно,
толкоз свята обидехме,
нийде хоро не найдахме,
нито хоро, ни хорище,
а слягнахме тука долу,
тука долу в Маринкьово,
Маринкьово, Кадънкьово.
Маринкьовки, малки моми
шарно хоро играеха.
Я постоях, та погледах -
очи ми са замрежиха,
коньом ноги изтръпнаха.
Я си слягнах от конче си,
забих сабя, вързах коня,
че се хванах до Маринкя,
до Маринкя, до кадънкя.
Маринкя ми отговаря:
- Я бре, лудо, я бре, младо,
ако играйш, кротко играй -
я майка ми отде гледа.
- Мър Марино, мър кадъно,
ако гледа, нека гледа -
тебе майка, мене баба.
- Я бре, лудо, я бре, младо,
я тейно ми отде гледа.
- Мър Марино, мър кадъно,
ако гледа, нека гледа -
тебе тейно, мене дядо.
- Я бре, лудо, я бре, младо,
я брата ми отде гледа,
мене гледа, глава върти,
тебе гледа, сабя остри.
- Мър Марино, мър кадъно,
иди му речи - нека дойде
да се хванем, да се сборим.
Ако ли ме той надвие,
же ми вземе бърза коня.
Ако ли го аз надвия,
жа му зема сестрицата,
сестрицата Маринчица,
Маринчица, кадънчица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019