* * *

Настойчив ухажор

- Йоване, юначе, (2)
гиди ле лудо дяче.
Иван мома тера
от село на село,
от града на града.
Нийде не наода
ни мома, ни невяста,
ни млада вдовица.
Дур не ойде Йован
в село Сангельово,
сем старо Бельово.
Там си найде Йован
до три върсти хоро.
На едното хоро
девойка извожда.
- Вързах коня, мале,
за крайна девойка.
Стоях, мале, гледах,
стоях, настоях се,
гледах, нагледах се.
Очи ми са, мале,
мале, помрениха,
ноги ми са, мале,
мале, подървиха.
Та се хванах, мале,
за предна девойка.
Дваж хоро извъртях,
триж мома настъпих,
пръстени и сдробих,
поли й обросих.
Девойка ми вели:
- Йоване, юначе,
гиди лудо дете,
играй ка се игра,
немой така играш,
че девойка има
деветина братя.
Те по края седят,
на мен глава въртят,
на теб ноже теглят,
руйно вино пият,
морска риба ядат.
Още рече Иван,
рече, не отрече,
за ръка я хвана,
на коня я метна
и на коня вели:
- Хвъркай да хвъркаме,
литай да литнеме!
Дося съм те поил
до студена вода,
отся ки та поя
руйно благо вино,
дося съм те зобал
ситън бял ечеминь
отся ши та зобям
дибрянска пченица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.08.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019