* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Както се Богу помолих,
тъй ми и Господ помогна.
Извадих конче хранено,
че го оседлах и обюздах
със синьо седло алено,
със позлатени зенгии.
Че си кончето възседнах,
отидох в росно ливади,
там си либето намерих,
зелено сено косило,
косило, та се вморило,
легнало, та е заспало -
ясно слънце огряло,
дребен се пот попотило.
Гледах го, мамо, гледах го,
мило ми й да го събудя,
дваж по-мило да го оставя;
че бръкнах в куин джобове,
извадих тънка махрама,
че му лицето очистих,
очистих, мамо, и покрих.
Че легнах, мамо, при него,
първа ме й съня грабнало;
кога се от сън събудих -
няма го, мамо, при мене!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017