* * *

Заспал до мома - събудил се до студен камък

Заспало е лудо-младо
на край водена ливада;
на сън му е мома дошло
па скорнало лудо-младо.
Кога стана лудо-младо,
нима мома, ни гявола.
Вади ножи да се боди,
да се боди срещу сърце,
срещу сърце у джигеро.
Согледа го стара майка,
проговаря стара майка:
- Не се боди спремо сърце,
спремо сърце у джигеро,
онде доле една мома,
една мома у ливади,
променена, накитена,
ю бел фъстан облечена,
до глава й зелен бърдак,
на бърдако росна китка;
преко лице тънко кръпче,
на лицето росна вода.
Та си ойде лудо-младо,
па се чуде що да чине -
да й строши зелен бърдак,
она бърдак кье си купе;
да й вземе росна китка,
она китка кье набере,
макар да е от коприва;
да й здере бело кръпче
она друга кье си вземе.
Па е момче нея грабил!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.08.2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. VІ. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017