* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Хвръкнали са два гълъба,
кацнали са у момини,
у момини равни двори;
малка мома по двор ходи
по терлички мешинени,
по чорапци копринени,
с една метла босилкова, -
та си мете нейни двори.
Че станала малка мома,
та грабнала тенко сито,
та възлезе на чардаци,
на чардаци позлатени,
на пармаци посребрени.
И е взела ключовете,
ключовете алтънени,
та отвори хамбарите.
Та си надне жълто жито,
та си хвърли на гълъби.
Отговарят гълъбите:
- Ой те тебе, малка моме,
тука ли е твой баща,
твой баща, твоя майка?
Ний дойдохме да питаме
дават ли те таз година,
женят ли те до година,
ний сме двама два гълъба,
двама братя, два близнака;
ний дойдохме да те ищем
за царското, везирското,
везирското младо момче!
Отговаря малка мома:
- Ой ви вие, два гълъба,
ком кажете на царското,
на царското младо момче, -
не ме дават таз година,
не ме женят до година,
най ме дават таз неделя,
и ме женят до неделя.
Че хвръкнаха два гълъба
та в Цариград отидоха,
и на царско момче думат:
- Нам ни каза малка мома,
не ме дават таз година,
не ме женят до година
най ме дават таз неделя
и ме женят до неделя.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019