* * *

Мома пъди гълъби; не били гълъби, а коледари (годежари, сгледници)

Похвали се Ладина буля,
Ладо льо, момне ле, хубавице,
снощи вечер на чешмата
пред момите, пред момците:
- Наша Лада, най-хубава
от момите, от момците.
Тя си има девет ризи,
девет ризи копринени,
десета риза - римизена.
Де зачуха два овчаря,
два овчаря, два другаря.
Те се бога, богу молят:
- Стори боже, престори ни
на каква годе, гадинчица.
Молили се, сторило ги.
Станали са два гълъба
два гълъба - белогърди.
Хвръкнали са, кацнали са
у Ладини пред вратата.
Кацнали са на бръшляна.
С крака дращят, кори белят
с клюнове кълват, зърна събарят,
с криле трептят, шума брулят.
Излязла е Ладина буля.
Тя на Лада проговаря:
- Я излез, излез, калино Ладо,
що да видиш пред вратата
пред вратата на бръшляна
два гълъба белогърди.
Излязла е мома Лада
Тя на буля си думаше:
- Не са, бульо, два гълъба
най са бульо, два овчаря.
Хвръкнали са два гълъба
кацнали са на полето,
на полето сред овцете,
извадили медни кавали.
Засвирили жално, милно.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.01.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019