* * *

Марко открива брат си Андрей

Събрали се шеесе дружина,
събрали се у хладни механи
да си пия вино от три годин,
па го пили с позлатена чаша.
Па пощукна чаша у дружина.
Кой се кълне у брата, у сестра,
кой се кълне у мило братанче,
Марко нема у що да се кълне.
Той се кълне у враната коня
и се кълне у острата сабя.
Дружина му вяра не фатая:
- Врана коня - кучешка нахрана,
остра сабя - студено железо,
у тебе е позлатена чаша.
Па отиде Марко на дворове,
па на майкя потийом говори:
- Леле, мале, леле, стара мале,
ка ме роди, що ми не породи
я със брата, я със мила сестра?
- Леле, синко, леле, мили синко,
я те родих, синко, и породих
и със брата, и със мила сестра.
Ка минаха турци еничери,
брата ти са на место убили,
а сестра ти плен я заплениха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015