* * *

Повикана за кума на сватба и се понапила

Донка говеда изкара,
през братовите два друма,
през бащини си два гноя.
Хем кара Донка, хем плаче,
брато я вярно питаше:
- Донке ле, мила батюва,
що говеда караш и плачеш?
Дали те е мама сърдила,
или те е рано вдигала?
Донка батьо си думаше:
- Байне ле, батьо Димитре,
нито ме е мама сърдила,
нито ме е рано вдигала.
Снощи сме гости имали,
легнали, сладко заспали.
Пък нам кой да ме придебне,
да ми гривните открадне,
гривните, гайтанлиите.
Бър, да са мои, па 'ко ще,
пък те булини, пущини.
Батьо се кара с буля,
буля се кара с мене:
"Мър, дай ми, зезьо, гривните,
гривните, гайтанлиите!"

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.11.2019
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019