* * *

Хубава мома се прочува до царя

Остала Радка сираче
без баща Радка, без майка,
само си Радка имала
лелица, бащина сестрица.
Тя гледала Радка, отгледа,
на чужда хурка, махалка,
на чужди ниви, ливади.
Та расна Радка, порасна,
та стана на стан девица,
девица, мома хубава.
Като се Радка засмее
бял се маргарит порони
по Радкините скутове,
кога ми Радка заплаче
ситен се бисер порони
по Радкините пазухи.
Чула се е Радка, прочула,
от царя та до везира,
че си е мома хубава.
Царят си слуги изпрати
да намерят Радка хубава.
Ходили слуги, ходили,
не нашли Радка хубава.
Кога си на хоро отишли,
познали Радка хубава
по бяло лице, червено,
по вежди тънки, сключени.
Слуги си Радка питаха:
- Ти ли си, Радке, сираче?
Царят ни за теб изпрати.
Та си я слуги отвели,
та си е царица станала.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.06.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019