* * *

Мома спасява хайдушки войвода

Стоян си стадо разтири
по Ирин-Пирин планина
между две гори зелени,
между две води студени.
Стоян го хайдути хванаха
и мъжки ръце назад вързаха
и ще му глава отрежат.
Стоян на хайдути думаше:
- Хайдути, братя да сте ми,
много съм години овчар ходил
много съм пари спечелил,
я ми пари вземете,
па ми главата не режете.
Хайдуте на Стоян думаха:
- Нази ни пари не трябват
най ще ти главата отрежем.
Стоян на хайдути пак дума:
- Хайдути, братя да сте ми,
аз имам овца ялова
девет години се не е агнила
девет години ми е стадото водила
я ми овца вземете,
па ми глава не режете.
Хайдути на Стоян думаха;
- Нази ни овцата не трябва
най ще ти главата отрежем.
Стоян на хайдути думаше:
- Хайдути, братя да сте ми
я ми ръцете отвържете
на кавал да ви посвиря.
Хайдути му ръце отвързали,
Стоян си кавал извади,
наду го, сладко засвири;
като свири, още говори:
"Дойди ми, сестро Милено,
че мене ме хайдути хванаха,
мъжки ми ръце назад вързаха
и ще ми главата отрежат!"
Леля му тлака викала
и Лиляна на тлака викнала.
Като си кавала зачула
тя се на прага запряла
и на леля си думаше:
- Постой почакай,
че съм си заборавила
на вретеното прешлена.
Като се назад повърна
юнашки дрехи облича,
сабя френгия запасва,
пушка бойлия нарамва.
Като си из пътя тръгнала
тя си на зара гледала
като хайдути съгледа
право при хайдути отиде,
всички на място убива
само войводата жив е оставила
и от него месо резала
и му в уста слагала.
И на войвода думаше:
- Войводо, гиди войводо,
как боли тебе, че режа
тъй боли и мене за мил братец.
Лиляна братец освободила
и го за ръка хванала
и го в дома му завела.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.02.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020